А) Няма ги добрата мама/гадната баба/строгият тати или сексапилният Пешо, които да ти правят вечеря.
Б) Няма кой да ти събира дрехите, разхвърляни из целия апартамент, включително и в банята.
В) Няма кого да накараш в 1 през нощта да отиде до магазина, само защото страшно много ти се е доял онзи нов шоколад Милка, който непрекъснато рекламират (дори и в 1 през нощта !!) с алпийско мляко и аериран лешников пълнеж.
С точка А в началото се оправях бих казала доста добре. Докато в един прекрасен слънчев следобед не установих, че имам развалени охладени пилешки гърди в хладилника, от които цялата ми кухня вонеше на мърша. Тогава отказах и месото, между другото. След това реших да пробвам с полуготови замразени храни за микровълнова. Обаче и този метод не се оказа стратегически за мен. Третата пица, която изгорих до неузнаваемост беше финалът на взаимоотношенията ми с микровълновата. Сега го карам на кафе, дъвки и сандвичи. Естествено от супермаркета.
С дрехите е малко по-деликатно положението. Проблемът е, че мразя да чистя, но обожавам да ми е чисто, затова бърсането на прахта и лъсването на плочки са един от задължителните ми дневни ритуали. Все пак силата на любовта винаги е доминираща. Очаква се, че редът и чистотата вървят ръка за ръка. Да, но при мен не само, че не са хванати за ръце, а са си най-големи врагове. Блузи, поли и дънки, не съвсем прилично съблечени, ме посрещат дружелюбно всяка вечер, от всеки стол на апартамента ми. Взимам ги и ги нагъвам на бързо, до следващата сутрин, когато пред голямото огледало в банята се разиграва безумен театър, със сменяне на поне 6 тоалета. Гардеробът ми, от друга страна, като най-любимо място в моя очарователен дом, е винаги изпипан до последния детайл. Розови, оранжеви и бели палта ме гледат от красиви бебешко лилави закачалки и нежно ми се усмихват. 24 чифта, подредени прилежно като група първокласници, есенни и зимни обувки, очакват да срещнат любящия ми поглед. Или да получат честта да ги изведа навън.
И всичко, разбира се, върви прекрасно, докато не се обади точка В с голямата си уста и вечно гладен стомах и не започне да ми обяснява колко много, много, много й се яде онзи нечовешки шоколадов шоколад, току що показан на рекламата. Аз като добра домакиня ставам и веднага се запътвам към кухнята, където започвам да търся алтернативи на този шоколад. След 40 минути "готвене", абсурдно смесвайки всевъзможни хранителни продукти, в повечето случаи с резултат заминаващ директно в кофата, съм вече толкова отегчена, че съм забравила за рекламата.
Но както вече казах да живееш сам си има и своите недостатъци.
Няма коментари:
Публикуване на коментар