Банята ми е залята от цунами. Горките ми плочки, въобще не се виждат под пластовете вода и пяна за вана. Изкарвам бавно едното си краче от моя величествен бял титаник, пълен догоре с гореща вода и все различни аромати на цветя и лавандула. Цопвам в морето. Каква гадост ! Май доста съм надценила размерите на ваната си. Обличам розовата си хавлия и започвам да попивам пода с първия уред, който решавам, че става за тази работа. Божичко, колко много вода ! Поглеждам към ваната си и ядосано тропвам с крак. Водата се плисва навсякъде и намокря края на хавлията ми. Решавам, че трябва да отида до кухнята, за да си взема чаша кола. За такова природно бедствие трябват здрави нерви. Отварям лекичко вратата, за да не нахлуе океана в коридора ми. Отправям се с въздишка към хладилника. И точно в този момент някой потропва на вратата ми. "Е, не е честно !" - мисля си, докато стягам колана на хавлията си. Тропането се повтаря. "Добре, де ! Идвам ! " Обзема ме лошо предчувствие. Лекичко подавам главата си през вратата. И там отпред, точно пред моята врата, стои любимата ми домоуправителка и ме гледа право в очите.
- Кажете ? - казвам аз на френски, като изваждам най-жизнерадостния си глас.
- Не сте се регистрирали в сайта за електричеството ! - доколкото разбирам казва ми тя - Трябваше да сте го направили преди седмица !
- Съжалявам, аз... не разбирам какво да направя като вляза в сайта - започвам да се обяснявам на развален френски.
- Просто трябва да се регистрирате ! Защо не дойдохте да попитате като не разбирате ?
- Ами, аз идвах, ама нямаше никой и...
- Сега ще Ви покажа как ! Мога ли да вляза ?
Поглеждам към вратата на банята и виждам как цунамито ми помахва с ръчичка, решено да удави и останалите плочки... в коридора ми !
- В момента не е съвсем удобно - обръщам се към нея аз, надявайки се да не я ядосам още повече. А тя явно решава, че не съм сама, повдига въпросително вежда и ме пита:
- Имате си гости, така ли ? Тогава, когато ви е удобно, ми се обадете ! За да не се обадя аз на отдел "Електричество" ! - казва тя и ми обръща гръб.
Затварям бързо вратата и поглеждам към банята. Водата вече извира към коридора ми. Събувам пантофите си и отивам на пръсти, боса, до хладилника. Сипвам си голяма чаша кола и отпивам.
...
След час и 15 минути банята ми вече е като нова. Няма и следа от пяна за вана. Обличам набързо дънките си и една широка тениска в стил 80-те и отивам бързо при домоуправителката. Офисът й пак е затворен. "Не, не, не... Моля те, Круела Девил, бъди тук !" . Започвам да звъня на звънеца като обезумяла. И тогава вратата се отваря и Круела излиза.
- Здравейте отново - опитвам да залепя на лицето си най-миловидната усмивка на света - аз вече съм готова, когато Ви е удобно ще се радвам да дойдете, за да ми помогнете да се регистрирам в сайта. - Рецитирам аз на безупречен френски. Все пак го подготвях 10 минути !
- Ще дойда след мъничко. Изчакайте ме. - Отсича тя и ми хлопва вратата.
"Вещица" - мисля си аз и сядам на един стол.
След четвърт час сигурно, тя отваря вратата и ми се усмихва. Или по-скоро ми се зъби.
- Виждам, че още сте тук. - "А, къде да бъда бе, психопат такъв ?!" - Да отидем до стаята Ви.
Отиваме до стаята ми и тя сяда нагло на моя стол, върху розовата ми възглавница, въпреки че аз вече съм й приготвила стол, без възглавница. "Гадна стара кучка" - мисля си аз, докато си придърпвам отредения за нея стол. Влизаме в някакъв френски сайт и тя започва да изписва нещо в полето за "Търсене". Докато тя пише аз гледам костеливите й, сиви ръце, изцяло обгърнали горката ми розова мишка с отвратителните си дълги нокти, безупречно намазани с искрящо червен лак. Каква гадост !
- Готово - без да се обръща към мен, става тя и тръгва към вратата.
- Регистрирахте ли ме ? - питам невярващо аз.
- А какво мислите, че правех до сега ?! - виква тя и ми затръшва вратата.
"Пълна откачалка" - решавам аз и сядам пред прекрасния си розов лаптоп, подарък от баба ми за Коледа.
Няма коментари:
Публикуване на коментар