Обичам да стоя зад огромните прозорци на любимото ми ъглово кафене, което между другото е лилаво, и просто да наблюдавам хората, минаващи по тротоара, защото независимо от това дали денят е дъждовен, ветровит, слънчев или мрачен, те винаги са цветни. И безкрайно различни.
С Ани си имаме една игра. Вместо да обсъждаме мъже рано сутрин преди лекции, обсъждаме ранобудните французи. Определяме настроението им, мислите, дори линията на живота им само по дрехите и начина, по който са ги съчетали. Защото французите определено знаят как да се обличат !
Любими са ни ексцентричните skinny* мадами с 15 сантиметрови, тънки като игли токчета, които профучават почти на бегом пред огледалните прозорци на заведението, но въпреки това намират време, и то с изключително обмислена прецизност, да се огледат и да оправят прическите си. Удивително!
Обичаме и стилните, хванати за ръце, усмихнати възрастни хора, защото веднага ги причисляваме към любимите ни приказки, завършващи с "happily ever after**" и започваме да си се представяме и нас така след хиляди години. Разбира се, преди това грижливо съставяме сценария на живота им, който всеки път подозрително случайно съвпада със сюжета на филма "Тетрадката" (The Notebook), но това не го обсъждаме.
Обаче от всички най-забавни са ни костюмарите. Защото независимо от начина, по който са облечени, французите винаги остават верни на стила си. И когато видим някой стегнат костюмиран чичко, от горе до долу в черно, с изключение на двата му различни чорапа, които се показват под повече от необходимото повдигнатите панталони, съчетани цветово със смешния шал, вързан небрежно на панделка около врата му, с Ани изпадаме в такъв безнадежден смях, че за секунди ставаме център на заведението. И това се случва вече трети път, като само в един от трите пъти случаят беше различен. Тогава господинът, отново на улегнала възраст, носеше черни диоптрични Ray Ban, подходящи повече за русокоса гимназиална Барби, отколкото за него.
Да, определено, костюмарите водят класацията.
Въпреки това, едно е сигурно - французите нямат мода, без значение какво се пише по лъскавите списания. Те имат стил ! Стилът е тяхната собствена мода.
И когато видя някой изтрещял човек като посочения пример по горе, аз знам, че не е защото се прави на такъв, понеже го е видял на модните страници в любимото си списание. Той се е облякъл така, просто защото си е такъв.
*кльощав (от англ.)
*щастливо завинаги (от англ.)
сряда, 19 октомври 2011 г.
сряда, 12 октомври 2011 г.
Бум... ЗЕМЕТРЕСЕНИЕ !!! (Част Втора)
Хората, които не ме познават ме мислят за мълчалив и спокоен човек. Тези, които ме познават... се молят да стана такава !!
От както потенциалната ми любов се настани да живее до мен, в розовия ми свят настъпи Третата световна. Сменям прически, гримове и тоалети всяка сутрин в 6 и половина, за да мога да го срещна точно в 08.00 за няколко секунди в асансьора. Един ден съм хипи Барби с впит латексов панталон и розови кубинки, друг ден съм срамежлива ученика с вратовръзка и диадема, само и само, за да бъда сигурна, че съм център на вниманието му. Нямам представа какви жени харесва, затова съм решена да му покажа, че мога да бъда каквато пожелае. Единствения проблем, който срещам за сега е, че моят Брад Пит е малко мълчалив и явно стеснителен, но аз съм си съставила план и го следвам безотказно.
От сутрин до вечер на музикалния ми плеър звучат испански парчета, които надявам се съседите ми харесват, защото силата на звука определено не им позволява да останат безпристрастни. Добавила съм си го във фейсбук и дори съм се абонирала за известията му ! Поне съм сигурна, че съм единствената му фенка, другите са някакви двама, трима негови приятели. Ще му пиша точно след 3 дни, за да стане една седмица от както се запознахме и да му го припомня ! Всичко е перфектно. Ако случайно мисълта ми реши да се отклони от него, аз грижливо й показвам снимките му във фейсбук и тя си идва на мястото.
Животът ми е станал сладък розов захарен памук, който непрекъснато опитвам да споделя и с Ани, но тя явно е на диета, защото упорито отказва да го приеме. За нея моят Брад Пит е единствено "хубавичък" и нищо повече. Тя не разбира колко невероятен е той ! Затова аз не спирам да и обяснявам, но и да искам не мога да спра, защото стане ли дума за него, а то за друго дума не става, мислите ми започват да се топят в думи и да излизат от устата ми. Ани мисли, че съм се побъркала, защото дори не го познавам, но аз сигурна, че той е моята любов. Просто го знам.
...
Днес е петият ден, от както попаднах в центъра на дансинга на любовта, петият ден, в който ходя като на сън на лекции, а след това се прибирам, надувам до дупка тонколоните и си представям бъдещо ми с Него, петият ден, в който не съм мила чинии или пускала пералня. Купища дрехи, извират като лавина от белия ми кош за пране и ме заплашват със затрупване. Решавам, че не мога да отлагам повече и започвам да ги хвърлям в една огромна розова торба, предназначена за тази цел. Торбата се пълни до горе, а кошът ми си остава почти недокоснат. Вероятно ще се наложи да пускам две перални. Връзвам косата си на висока конска опашка, обувам сивите си боти и се запътвам към пералнята. Торбата е огромна, закрива ме цялата и едва не ме свлича на земята. С хиляди мъки успявам да се мушна в асансьора и да натисна копчето за минусов етаж. Вратата се отваря с трясък и аз излизам като акробат, балансиращ по въже с тежест в ръцете си. Още два метра и целта е достигната. Капчици пот избиват по челото ми. Най сетне заставам пред заплашителната бяла врата на пералното помещение и оставям розовата си торба на земята. Вадя ключа от джоба си и точно преди да го завъртя, вратата се отваря от вътре. От изненадата едва не изпускам ключа си ! Пред мен стоят двамата ми съседи и ми се усмихват притеснено. Моят най-прекрасен Брад Пит държи в ръцете си някакъв червен леген с току що изпрани мокри дрехи. Погледът ми се заковава на розов чифт мъжки прашки и сърцето ми спира. В главата ми настъпва хаос. После тишина. И след това, като детски пъзел, всичко си идва на мястото. Моите съседи, моите нови, екстравагантни, сладки съседи са гейове ! Любовта на живота ми, моят невероятен, малко стеснителен Брад Пит, около който целият ми свят се върти, който сънувам и с отворени очи, се оказва обратен. И всичко е толкова очевидно, че започва да ми прилошава. Взимам бързо огромната си розова торба, казвам им чао и се скривам с трясък зад черната врата на асансьора.
От както потенциалната ми любов се настани да живее до мен, в розовия ми свят настъпи Третата световна. Сменям прически, гримове и тоалети всяка сутрин в 6 и половина, за да мога да го срещна точно в 08.00 за няколко секунди в асансьора. Един ден съм хипи Барби с впит латексов панталон и розови кубинки, друг ден съм срамежлива ученика с вратовръзка и диадема, само и само, за да бъда сигурна, че съм център на вниманието му. Нямам представа какви жени харесва, затова съм решена да му покажа, че мога да бъда каквато пожелае. Единствения проблем, който срещам за сега е, че моят Брад Пит е малко мълчалив и явно стеснителен, но аз съм си съставила план и го следвам безотказно.
От сутрин до вечер на музикалния ми плеър звучат испански парчета, които надявам се съседите ми харесват, защото силата на звука определено не им позволява да останат безпристрастни. Добавила съм си го във фейсбук и дори съм се абонирала за известията му ! Поне съм сигурна, че съм единствената му фенка, другите са някакви двама, трима негови приятели. Ще му пиша точно след 3 дни, за да стане една седмица от както се запознахме и да му го припомня ! Всичко е перфектно. Ако случайно мисълта ми реши да се отклони от него, аз грижливо й показвам снимките му във фейсбук и тя си идва на мястото.
Животът ми е станал сладък розов захарен памук, който непрекъснато опитвам да споделя и с Ани, но тя явно е на диета, защото упорито отказва да го приеме. За нея моят Брад Пит е единствено "хубавичък" и нищо повече. Тя не разбира колко невероятен е той ! Затова аз не спирам да и обяснявам, но и да искам не мога да спра, защото стане ли дума за него, а то за друго дума не става, мислите ми започват да се топят в думи и да излизат от устата ми. Ани мисли, че съм се побъркала, защото дори не го познавам, но аз сигурна, че той е моята любов. Просто го знам.
...
Днес е петият ден, от както попаднах в центъра на дансинга на любовта, петият ден, в който ходя като на сън на лекции, а след това се прибирам, надувам до дупка тонколоните и си представям бъдещо ми с Него, петият ден, в който не съм мила чинии или пускала пералня. Купища дрехи, извират като лавина от белия ми кош за пране и ме заплашват със затрупване. Решавам, че не мога да отлагам повече и започвам да ги хвърлям в една огромна розова торба, предназначена за тази цел. Торбата се пълни до горе, а кошът ми си остава почти недокоснат. Вероятно ще се наложи да пускам две перални. Връзвам косата си на висока конска опашка, обувам сивите си боти и се запътвам към пералнята. Торбата е огромна, закрива ме цялата и едва не ме свлича на земята. С хиляди мъки успявам да се мушна в асансьора и да натисна копчето за минусов етаж. Вратата се отваря с трясък и аз излизам като акробат, балансиращ по въже с тежест в ръцете си. Още два метра и целта е достигната. Капчици пот избиват по челото ми. Най сетне заставам пред заплашителната бяла врата на пералното помещение и оставям розовата си торба на земята. Вадя ключа от джоба си и точно преди да го завъртя, вратата се отваря от вътре. От изненадата едва не изпускам ключа си ! Пред мен стоят двамата ми съседи и ми се усмихват притеснено. Моят най-прекрасен Брад Пит държи в ръцете си някакъв червен леген с току що изпрани мокри дрехи. Погледът ми се заковава на розов чифт мъжки прашки и сърцето ми спира. В главата ми настъпва хаос. После тишина. И след това, като детски пъзел, всичко си идва на мястото. Моите съседи, моите нови, екстравагантни, сладки съседи са гейове ! Любовта на живота ми, моят невероятен, малко стеснителен Брад Пит, около който целият ми свят се върти, който сънувам и с отворени очи, се оказва обратен. И всичко е толкова очевидно, че започва да ми прилошава. Взимам бързо огромната си розова торба, казвам им чао и се скривам с трясък зад черната врата на асансьора.
събота, 8 октомври 2011 г.
Бум... ЗЕМЕТРЕСЕНИЕ !!!
Обичам самотните дъждовни съботни следобеди с тъжна музика и обилно количество шоколадови бонбони, и не защото ме друса депресия 24/7, просто това си е моето уютно време за равносметка, рисуване или някакъв друг вид творческа дейност.
Седя пред малкото си розово бюро, точно до прозореца и се мъча да си спомня какво съм пазарувала през седмицата, за да го запиша в розовия си дневник. Джеймс Блънт ми пее "You are beautiful", а навън вали толкова силно, че дори през затворен прозорец, ритъмът на дъжда нахлува в стаята ми. Ставам да си взема още един шоколадов бонбон с черешка и ликьор в средата, когато чувам някакво блъскане по вратата си. Решавам, че е Ани, тъй като домоуправителката е в почивка през уикенда, а аз не познавам никой друг от общежитието и отварям рязко вратата. Пред мен обаче определено не стои Ани ! Може би двойникът на Брад Пит, но с 20 години по-млад... който явно е решил да се нанася тук, съдейки по огромния черен сак в дясната му ръка.
- Хавиер ? - пита ме той и поглежда зад гърба ми в стаята.
- Ъ-ъ... - в главата ми започва да се разиграва сценарий, който определено не включва този Хавиер, но единственото, което успявам да кажа е. - Аз съм Алиса.
- Здрасти ! - може би с испански акцент, ми казва той. - Аз съм Диего и съм новия съквартирант на Хавиер. Сигурно съм объркал номера на апартамента.
- Аха... - само успявам да кажа аз, когато вратата до моя апартамент се отваря и от там се показва една рошава глава, с големи диоптрични очила и толкова сладка усмивка, че започвам да се чудя дали не съм попаднала в някой откачен мой сън.
- Диего ! - провиква се пичът от стаята и прегръща русото подобие на Брад Пит, от което не мога да откъсна очите си.
- Хавиер...
Не успявам да чуя завършека на изречението, защото двамата се скриват зад огромната червена врата с номер 103.
Затварям и аз моята врата и се свличам на земята. Не чувам нито дъжда, нито сърцераздирателния глас на Джеймс Блънт, нито инструкциите за деня, седмицата и живота си, които сама съм имплантирала в главата си. Не знам кой ден е, не знам къде се намирам, не знам защо не мога да стана от пода. В главата ми съществува само един единствен образ...
Новият ми съсед.
Седя пред малкото си розово бюро, точно до прозореца и се мъча да си спомня какво съм пазарувала през седмицата, за да го запиша в розовия си дневник. Джеймс Блънт ми пее "You are beautiful", а навън вали толкова силно, че дори през затворен прозорец, ритъмът на дъжда нахлува в стаята ми. Ставам да си взема още един шоколадов бонбон с черешка и ликьор в средата, когато чувам някакво блъскане по вратата си. Решавам, че е Ани, тъй като домоуправителката е в почивка през уикенда, а аз не познавам никой друг от общежитието и отварям рязко вратата. Пред мен обаче определено не стои Ани ! Може би двойникът на Брад Пит, но с 20 години по-млад... който явно е решил да се нанася тук, съдейки по огромния черен сак в дясната му ръка.
- Хавиер ? - пита ме той и поглежда зад гърба ми в стаята.
- Ъ-ъ... - в главата ми започва да се разиграва сценарий, който определено не включва този Хавиер, но единственото, което успявам да кажа е. - Аз съм Алиса.
- Здрасти ! - може би с испански акцент, ми казва той. - Аз съм Диего и съм новия съквартирант на Хавиер. Сигурно съм объркал номера на апартамента.
- Аха... - само успявам да кажа аз, когато вратата до моя апартамент се отваря и от там се показва една рошава глава, с големи диоптрични очила и толкова сладка усмивка, че започвам да се чудя дали не съм попаднала в някой откачен мой сън.
- Диего ! - провиква се пичът от стаята и прегръща русото подобие на Брад Пит, от което не мога да откъсна очите си.
- Хавиер...
Не успявам да чуя завършека на изречението, защото двамата се скриват зад огромната червена врата с номер 103.
Затварям и аз моята врата и се свличам на земята. Не чувам нито дъжда, нито сърцераздирателния глас на Джеймс Блънт, нито инструкциите за деня, седмицата и живота си, които сама съм имплантирала в главата си. Не знам кой ден е, не знам къде се намирам, не знам защо не мога да стана от пода. В главата ми съществува само един единствен образ...
Новият ми съсед.
Абонамент за:
Коментари (Atom)