* Публикувано в krasivi.bg
„Като малка мечтаех да стана принцеса. Сега мечтая просто да срещна моя принц, за когото ще бъда принцеса.”
Когато преди няколко месеца споделих тази моя мисъл на стената си във facebook…
Нямах ни най-малка представа, че мечтата ми никога няма да се сбъдне или поне не така, както аз си я представях.
Не, защото принцове не съществуват или защото идвали само конете им, магаретата или не знам си още какво. Аз самата имах неудоволствието да се размина, да не кажа, че направо си беше сблъскване, с двамата – трима принца, отговарящи на горепосоченото условие, докато не разбрах, че всъщност такива изобщо не ми трябват.
Те вървят в комплект с обещания. Обещават ти звездите, небето и въобще всичко, каквото си поръчаш, без да успеят обаче да докоснат нито един микрометър от грапавата повърхност на сърцето ти. Защото за какво са ти притрябвали звезди, когато имаш нужда просто от любов?
Истинска любов. Не такава като от приказките. Истинска – каквато може да ти даде един истински мъж. Не на думи, а на действия. Защото действията са тези, които те карат да чувстваш, а думите – да се надяваш. А да се надяваш винаги боли.
Затова майната им на принцовете от и живеещи за приказките, трябват ни истински мъже!
