Обичам да стоя зад огромните прозорци на любимото ми ъглово кафене, което между другото е лилаво, и просто да наблюдавам хората, минаващи по тротоара, защото независимо от това дали денят е дъждовен, ветровит, слънчев или мрачен, те винаги са цветни. И безкрайно различни.
С Ани си имаме една игра. Вместо да обсъждаме мъже рано сутрин преди лекции, обсъждаме ранобудните французи. Определяме настроението им, мислите, дори линията на живота им само по дрехите и начина, по който са ги съчетали. Защото французите определено знаят как да се обличат !
Любими са ни ексцентричните skinny* мадами с 15 сантиметрови, тънки като игли токчета, които профучават почти на бегом пред огледалните прозорци на заведението, но въпреки това намират време, и то с изключително обмислена прецизност, да се огледат и да оправят прическите си. Удивително!
Обичаме и стилните, хванати за ръце, усмихнати възрастни хора, защото веднага ги причисляваме към любимите ни приказки, завършващи с "happily ever after**" и започваме да си се представяме и нас така след хиляди години. Разбира се, преди това грижливо съставяме сценария на живота им, който всеки път подозрително случайно съвпада със сюжета на филма "Тетрадката" (The Notebook), но това не го обсъждаме.
Обаче от всички най-забавни са ни костюмарите. Защото независимо от начина, по който са облечени, французите винаги остават верни на стила си. И когато видим някой стегнат костюмиран чичко, от горе до долу в черно, с изключение на двата му различни чорапа, които се показват под повече от необходимото повдигнатите панталони, съчетани цветово със смешния шал, вързан небрежно на панделка около врата му, с Ани изпадаме в такъв безнадежден смях, че за секунди ставаме център на заведението. И това се случва вече трети път, като само в един от трите пъти случаят беше различен. Тогава господинът, отново на улегнала възраст, носеше черни диоптрични Ray Ban, подходящи повече за русокоса гимназиална Барби, отколкото за него.
Да, определено, костюмарите водят класацията.
Въпреки това, едно е сигурно - французите нямат мода, без значение какво се пише по лъскавите списания. Те имат стил ! Стилът е тяхната собствена мода.
И когато видя някой изтрещял човек като посочения пример по горе, аз знам, че не е защото се прави на такъв, понеже го е видял на модните страници в любимото си списание. Той се е облякъл така, просто защото си е такъв.
*кльощав (от англ.)
*щастливо завинаги (от англ.)
Няма коментари:
Публикуване на коментар