Обичам самотните дъждовни съботни следобеди с тъжна музика и обилно количество шоколадови бонбони, и не защото ме друса депресия 24/7, просто това си е моето уютно време за равносметка, рисуване или някакъв друг вид творческа дейност.
Седя пред малкото си розово бюро, точно до прозореца и се мъча да си спомня какво съм пазарувала през седмицата, за да го запиша в розовия си дневник. Джеймс Блънт ми пее "You are beautiful", а навън вали толкова силно, че дори през затворен прозорец, ритъмът на дъжда нахлува в стаята ми. Ставам да си взема още един шоколадов бонбон с черешка и ликьор в средата, когато чувам някакво блъскане по вратата си. Решавам, че е Ани, тъй като домоуправителката е в почивка през уикенда, а аз не познавам никой друг от общежитието и отварям рязко вратата. Пред мен обаче определено не стои Ани ! Може би двойникът на Брад Пит, но с 20 години по-млад... който явно е решил да се нанася тук, съдейки по огромния черен сак в дясната му ръка.
- Хавиер ? - пита ме той и поглежда зад гърба ми в стаята.
- Ъ-ъ... - в главата ми започва да се разиграва сценарий, който определено не включва този Хавиер, но единственото, което успявам да кажа е. - Аз съм Алиса.
- Здрасти ! - може би с испански акцент, ми казва той. - Аз съм Диего и съм новия съквартирант на Хавиер. Сигурно съм объркал номера на апартамента.
- Аха... - само успявам да кажа аз, когато вратата до моя апартамент се отваря и от там се показва една рошава глава, с големи диоптрични очила и толкова сладка усмивка, че започвам да се чудя дали не съм попаднала в някой откачен мой сън.
- Диего ! - провиква се пичът от стаята и прегръща русото подобие на Брад Пит, от което не мога да откъсна очите си.
- Хавиер...
Не успявам да чуя завършека на изречението, защото двамата се скриват зад огромната червена врата с номер 103.
Затварям и аз моята врата и се свличам на земята. Не чувам нито дъжда, нито сърцераздирателния глас на Джеймс Блънт, нито инструкциите за деня, седмицата и живота си, които сама съм имплантирала в главата си. Не знам кой ден е, не знам къде се намирам, не знам защо не мога да стана от пода. В главата ми съществува само един единствен образ...
Новият ми съсед.
Няма коментари:
Публикуване на коментар