Ваканция

Искам любовта да е като волейбола, казваш: "За мен!" и всички се отдръпват настрани.Чиста работа - без нерви, без интриги, без...


Бялата топка се забива в крака ми и ме връща към играта. Оглеждам се неадекватно към останалите си съотборници и срещам ядосаните им погледи. Пълни глупаци! Какво толкова драматизират за една тъпа топка? Взимам я и я хвърлям към "противниците". 

Остават 5 минути до приключване на часа и започвам мислено да отброявам секундите. Мразя часовете по  "спортна култура", защото единственото, с което "обогатявам"  културата си са всевъзможни френски псувни. Е, поне усъвършенствам езика...

Чувам пискливия глас на девойката, която се изживява като съдия и настроението ми се оправя. Край на мача.

Отправям се бързо към  съблекалнята, защото разполагам точно с 10 минути, за да съблека гадните спортни дрехи, да си хвърля душ, да пусна, среша и приведа в приличен вид косата си, да сложа очна линия и да се навра в кльощавите сиви дънки, които вчера си купих. Пълна програма. Но Ани ще ме чака с 2 големи куфара и нямам право за закъснявам, ако искам да не си изпуснем влака. А определено не искам да го изпускаме. Чакаме това пътуване от месец и половина ! Имаме 7 дни ноемврийска ваканция и ще ходим при някакви нейни приятели, за да ги отпразнуваме. Нямам търпение !!

Излизам от банята и поглеждам часовника си. По дяволите, 6 минути. Пускам бързо косата си и започвам да я реша ожесточено пред огледалото. Може би, след около 2 минути решавам, че не мога да се боря повече с нея и хвърлям четката в отворената чанта. Навличам бързо купчината с дрехи, която ме чака на пейката и отново се изправям лице в лице с огледалото. Една минута за очна линия. Вадя четчицата и рисувам тънка линийка само в края на окото си. Отварям го, за да видя резултата. Опитът е сполучлив ! Затварям другото око и повтарям процедурата. Ръцете ми треперят от бързината и напрежението. Отварям го и се поглеждам. Станала съм добра !! Очите ми са еднакви, издължени и затъмнени в краищата, а аз  приличам на побесняла котка. Махам се от огледалото, нахлузвам бързо сините си токчета и с разкопчана чанта тръшвам вратата зад гърба си. Няма нужда да поглеждам часовника си, защото знам, че Ани вече ме чака. Тичам по стълбите надолу, като се моля единствено да не падна и да се размажа на цимента. Два часа упражнения и след това подхвърляне на топка не ме изморяват така, както преминаването на четири етажа, тичайки, с 15 сантиметрови токчета. 

Най-сетне стигам  до първия етаж и излизам пред университета. Ани е седнала на една пейка и разглежда някакво списание. Щом ме вижда става и ми се усмихва. Значи съм пристигнала навреме ! 

Качваме се в бялото такси, което идва малко след моята поява и се настаняваме удобно в меките седалки. Ваканцията започва.